Филип Тотю, чието рождено име е Тодор Тодоров Топалов, е роден на 10 април 1830г. в   махала Гърците, до с.Вонеща вода, Великотърновско. Бил е животновъд и търговец на едър рогат добитък.

   Родната къща на войводата

 След 1850 г. е хайдутин в четите на Бойчо войвода, П.Чернев, Ст. Люцканов Попов, Жельо войвода; води дружина из Стара планина. Попада в сливенския и в търновския затвор, откъдето успява да избяга. Бягството му от търновския затвор е първото и единствено в историята на затвора.  Тези му действия пораждат невероятни слухове. За него са казвали, че е "крилат" и че "куршум не го лови".

       Установява се в Румъния, първоначално в гр.Зимнич,а по-късно в Александрия. За кратко е градинар с фалшиви документи под ново име - Филип Тотю.    

      Една от малкото снимки на Филип Тотю в цивилно облекло.     

На 15 май 1867г. начело на чета от около 40 души минава река Дунав при гр.Свищов.

Знамето на четата е първото четническо трицветно знаме в нашата история

След еднодневно забавяне около града четата се укрива от преследващата я потеря в гората Пустия край с.Върбовка. Забелязана и издадена на властите от ловджии, тя е обкръжена от стотици башибузуци и редовни военни поделения от Търново, Севлиево и Свищов.

Литография на битката при с.Върбовка

Четата успява да разкъса обръча и с помощта на българи от околните села (между които и Бачо Киро от гр.Бяла Черква) оцелелите четници, заедно с Филип Тотю, стигат връх Юмрукчал (днешния връх Ботев) в Стара Планина. Присъединяват се към четата на Панайот Хитов и заедно се оттеглят в Сърбия. Със своите действия четата привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите.

През 1868г. Филип Тотю участва във Втората българска легия под ръководството на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

След това се установява в Румъния. Непрекъснато дирен и арестуван той постоянно мени местоживеенето си и е принуден да замине за Русия, където престоява по-дълго време.

През 1876г. той участва в Сръбско-турската война и преминава с чета в Северозападна България, но четата му е отблъсната. Отново се завръща в Русия. Преди Освободителната война руският император Александър ІІ и граф Игнатиев се допитват до него къде руските войски да преминат река Дунав. По негов съвет руснаците щурмуват не при гр.Русе, както първоначално са избрали, а при Свищов, защото там брегът е слабо охраняван.

През 1877-1878г. неуморимият поборник е участник в Руско-турската освободителна война.

След Освобождението живее в русенското с.Острица, а по-късно в с.Две могили. За да си подпомогне скромната пенсия, получена от българското правителство, се занимава с градинарство.

Сподвижникът на Раковски, приятелят на Ботев и Левски,  легендарният войвода Филип Тотю, който 25 години е войвода на няколко чети, човекът, който има четири смъртни присъди и три пъти е бягал от затвора, умира в с.Две могили, Русенско  на 22 март 1907 година.

   Паметникът в с. Вонеща вода